Веселин Марков е отговорен за оформлението и кориците на книгите „Водното конче и гривната“, „Истории от Пъпа на света“, един от комиксите за Иванка Иванова и други проекти.

Как ще се представиш за тези, които не те познават?

Казвам се Веселин Марков и съм графичен дизайнер. Тъй като сред приятелите ми има много писатели, освен за твоите книги съм правил проектите за корици на книги и на други пишещи.

Като дизайнер си работил по няколко мои книги и по комикси и имаш разнообразни впечатления. За коя от всичките книги вложи най-много време?

За „Истории от Пъпа на света“ освен корицата правих също и част от илюстрациите, както и дизайна на цялата книга, така че това е най-мащабният ни общ проект. Засега...

Какво откри за себе си в тази книга?

Открих нещо за себе си - че не съм ходил напразно в часовете по история :). Когато прочетох ръкописа, преди да започна работа по дизайна забелязах, че героят от втория разказ изхранваше семейството си с картофи, а действието се развиваше преди донасянето им в Европа. Мисля, че тогава ти промени това в разказа*.

До каква степен един художник, който създава визуалното оформление на една книга, трябва да е неин добър читател?

Отговорът на предишния въпрос отговаря донякъде и на този. Винаги съм чувствал като привилегия възможността да прочета някоя история още преди да е издадена като книга. Благодарен съм за това.

-

* Вярно е. Това беше една забавна случка, която е показателна за това, че общата култура е изключително важна, независимо с какво се занимаваш. В този разказ, който се казва „История за оръженосците в битката при Азенкур“ действието се развива по време на Стогодишната война и конкретно на тази битка от 1415 г. Без да се замисля първоначално бях написала, че единият герой често похапва картофи. Те обаче са внесени в Европа през втората половина на XVI век. Така че благодарение на внимателно четящ художник замених картофите с друга храна. Иначе Веселин Марков нарисува за тази книга един забележителен рицар. А хранителните продукти изобщо не са най-важното в разказа, а съвсем други неща, но трябва да го прочетете, за да разберете. Всъщност точно такива детайли, като „случката с картофите“, както ми остана за спомен, трябва да улавя един редактор, така че когато на мен ми се случи да съм в тази роля, си отварям очите точно за такива неща.