Попадна ми брой на списание „Спиру“ от 1998 г. За незапознатите, това е едно от двете митични белгийски списания за комикси заедно с „Тентен“, с които са израснали поколения деца във френскоезичните страни. В тези списания започва кариерата на редица големи автори от френско-белгийската школа, както и някои от най-популярните поредици.

И така, разлиствам списанието, в което между комиксите има и много игри и загадки. Тъй като списанието е втора ръка, виждам, че някое дете го е чело, защото някои от загадките са решени. Така е и с картинката, на която е изобразено момченце с куче, изредени са няколко породи, а въпросът гласи: „Кой от тези термини не означава порода куче“? Детето, което е чело списанието, е оградило думата „лабрадор“. Според него това не е име на кучешка порода. А сред останалите думи, които означават породи, присъства Ибсен. Да, кой друг, ако не норвежкият драматург Хенрик Ибсен?

Замислих се защо съставителите на тази забавна и познавателна задача са включили точно името на този писател за възрастни. Като се приеме, че средната възраст на децата, които четат списанието, е 13-14 години, защо като излишна дума те не са включили името на друг писател, който им е по-познат. Например Лагерльоф или Линдгрен. Означава ли това, че през 90-те години към децата е имало по-високи очаквания – едва ли да са чели, но да са чували името на Ибсен, за да знаят, че това не е порода куче?

Каквото и да напиша, първо, няма да избягам от твърдението, че е много полезно да се четат комикси. Второ, имената на породите в тази забавна задачка разхождат из различни точки на света и из различни езици. И трето, да научи толкова много породи и техните характеристики (плюс един писател за по-късно) за едно дете е полезно, защото възпитава в любов към животните.

А не е ли най-важно именно това?