КОНТАКТИ:

helavlad@yahoo.fr

elena.vladova@gmail.com

GSM: +359 (0) 888540388

Skype: evladova

www.urban-mag.com

 


 


 
 
"22 още по-нови истории на Иванка Иванова"

Варна, "Сталкер" 2010
ISBN 978-954-9768-24-4

Редактор: Георги Чобанов
Художник: Кремена Цанкова
   
моля, кликнете върху изображенията, за да ги увеличите
   

16 истории на
Иванка Иванова

Варна, "Сталкер" 2002
ISBN: 954-9768-09-0

Редактор: Георги Чобанов
Художник: Даниела Хаджиева

нови 20 истории на
Иванка Иванова

Варна, "Сталкер" 2004
ISBN: 954-9768-13-9

Редактор: Георги Чобанов
Художник: Радостина Загорова

 

 
     
 

Как Иванка Иванова стана писателка
( откъс от книгата "16 истории на Иванка Иванова" )

Една сутрин Иванка Иванова се събуди с мисълта, че животът й няма смисъл.

На следващата сутрин това чувство беше още по-силно.

На третата сутрин в главата на Иванка Иванова започнаха да пъплят въпросчета и въпроси. Иванка Иванова се замисли дълбоко и си каза: ”Защо съм се родила? Излиза, че е само за да живея аз, а не някой друг на мое място. Я по-добре да седна и да напиша всичкото това, което го мисля. Може да има смисъл”.

Иванка Иванова взе един бял лист, седна и написа:

“Казвам се Иванка Иванова. Името ми е обикновено. Нищо интересно няма в името ми. Сега съм млада, после ще бъда стара, а преди това съм била дете”.
Иванка Иванова нямаше представа от стилистика. Но след като прочете написаното, си каза: ”Тези думи ми приличат на автобиография. Не трябваше да се получи точно това”.
Взе нов бял лист, седна и написа:
“Казвам се Иванка Иванова. Не съм писател. За да си писател, трябва да знаеш каква е душата ти. А за да знаеш каква е душата ти, трябва да знаеш много. Аз не съм образована, за да познавам душата си”.
Иванка Иванова се разплака. Мъчно й беше, че не може да изрази по най-прост и красив начин себе си.
“Какво по-просто има, повтаряше си наум Иванка Иванова, от това да вземеш лист и химикал, да седнеш и да пишеш. Без да си мислиш, писател ли си или не си. Без да си мислиш, дали някой ще чете това, което пишеш…”
Почти към обяд, с горчиви сълзи на очи, Иванка Иванова взе нов бял лист, седна и написа:
“Аз съм обикновена жена. Искам да имам пари. С тях ще си купя книги, които ще прочета и ще се науча да пиша. С тях ще си купя много парфюми. Искам да пътувам до Индия. А животът изтича като вода в канал. Обичам думата обичам.”
Иванка Иванова прочете написаното и се усмихна за първи път от няколко дни. Каза си:
“С тези написани думи аз изразявам желанията на хиляди жени. А в това има смисъл”.

И така Иванка Иванова видя, че животът й не е съвсем безсмислен.

 
     
 

"Човекът, който въздишал" - приказки

Издателство „Славена” – Варна, 2008 г.

ISBN: 9789545797316

Редактор Людмила Димова

Художник Теменуга Станчева

 
       
Откъс от “Приказка за Мустафа Смелия”
     
 
 

Y a Mustapha, y a Mustapha
Anavae badia Mustapha
Ca va cherim faila attaarim
Eronquerim matche ema hatchim.

Песен на Боб Азам, 1960 г.

І.

Как Мустафа се родил и кои били родителите му

Мустафа се родил в един прохладен пролетен ден, когато дърветата цъфтели и първите птички се завръщали от топлите страни. Той надал първия си гръмогласен вик : „Му-а-а-а-фа-фа…”. Щом отворил широко очи, майка му видяла, че едното е синьо, а другото зелено. „Олеле, олеле - казала си тя, - това дете няма да е обикновено дете. Какво ли ще има да се случва…”

Мустафа извикал отново „Му-а-а-а-фа-фа…” и уплашил рибите, които гонели водораслите и планктона в морето. И така се родил с името си – Мустафа. По-късно чужденците го тълкували по друг начин, защото им приличало на френската дума “moustache”, което значи мустаци, но за това ще стане дума по-късно, защото Мустафа още нямал никакви мустаци.

Бащата на Мустафа не бил от най-работливите. Той си изкарвал прехраната, като ходел всеки ден за риба, защото морето било близо до дома им и защото тази работа била свързана със стоене на едно място.

После бащата на Мустафа продавал рибата – на по-богатите на по-висока цена, а на по-бедните на по-ниска цена. Затова гледал всеки ден да среща и от едните, и от другите. В това отношение бил много внимателен и ако се наложело дори се криел от някои клиенти, за да не наруши равновесието в броя на двете категории. Затова му викали Добрия. От него Мустафа наследил чувството за справедливост и умението да разбира от риба и морски вълни.

Майката на Мустафа била много грижовна. Тя не работела и по цял ден подреждала къщата и пазарувала. Притежавала рядката способност да открива и най-скритите неща в най-дълбоките ъгли на къщата.

Нищо не убягвало от погледа й и по-късно, когато Мустафа пораснал, все мърморела, че той събира мидени черупки от брега на морето и ги крие тук и там из къщи. „Разбирам да живеехме някъде надалеч, насред планината, че да събираш мидените черупки.

А пък ние сме съвсем близо до морето. Щом излезеш, и ги виждаш по пясъка”, казвала тя често. Заради това, че майката на Мустафа винаги и всичко намирала, й викали Чевръстата. От нея Мустафа наследил умението да внимава и наблюдателността. Или както се казва в днешно време – чувството за детайла в живота.

Когато Мустафа се родил и надал гръмогласния си вик, баща му бил за риба. Той така се стреснал, че изпуснал коша и рибите се спасили обратно в морето. В същото време всички птички, завърнали се от топлите страни, които се канели да клъвнат по някоя буболечка или червей за обяд, се стреснали и изоставили плячката си. Така още с раждането си Мустафа се намесил смело в хода на живота и по-късно му викали Смелия, но за това също ще стане дума по-късно.

Къде могат да се купят моите книги?


във Варна:
книжарница „Театъра” (площад „Независимост”, Филиал на ДТ „Стоян Бъчваров)
книжарница „Параграф 22” (бул. „Княз Борис І” № 65а)
книжарница „Сиела” (Пфое Мол - Варна)
Книжарници „Пингвините” в страната

В Интернет: Книжен пазар Книги от Елена Владова в Книжен пазар