Клодин Бертран е сред утвърдените автори на поезия на Квебек. За изминалите 25 години е издала двадесетина сборника с поезия и "артистични книги" - поетични рефлексии върху творчеството на визуални артисти. През 2001 г. сборникът й Le Corps en tête е удостоен с френската награда за поезия "Тристан Цара". Основава списание Arcade, което излиза 25 години и представя литература от жени, през 2006 г. създава онлайн списанието за изкуство и литература mouvances.ca, посветени на франкофонски автори. През 2010 г. е удостоена с Гран при на Международния салон на франкофонските поети.

На превала от деня

(1999)

Сред шума на пороя

под скритото му лице

влюбените потъват

Сянката от разнежени устни

гравитира около едно стихотворение

*

Тела в изкусни пози

се вкопчват едно в друго

както в аквамарин.

Не ги вълнува, че в своя бяг

ще бъдат препънати.

*

Когато пътешественичката се възпламени

от въображаеми образи

една обикновена история

се превръща в епопея.

Какво ще е тя без своите образи

*

Плътта се жертва

реалността е такава

Единствен белег върху корема

откъдето се раждаш

безродник

*

Във водопада

където вълците пият вода

те се пречистват от глава до пети

Какво толкова прогонват от себе си

*

Прогонени от Райската градина

обвиват обикновения си живот

в открадната светлина

Сладострастие, на което се отдават

върху сала на съдбата

А в ръцете им

една коварна змия

*

Още сънена сутрин

младоженката се удържа

преди да се отърси

от робството на нощта

Вчера толкова близка

където тлееше огън под пепелта

*

Никой не ще узнае

кой почиваше върху възглавницата

човекът от планината

или магьосникът

с паметта си отпреди думите

обвита в сянката на Предците

*

Преди морето да изхвърли

най-съкровената си вълна

преди торнадото

да разруши къщи градове и села

да раздели света

Желанието вече бе

безименна мълния

*

Щом нямаш дом

къде да намериш покой

Като просякиня

тя разплита страданието

заплетено стегнато

и белезите на Отсъствието

© Клодин Бертран, автор

"Tomber du jour", Montréal, Éditions Le Noroît, 1999

© Елена Владова, превод от френски език, 2015